/welcome.html
/english.html
/ivf.html
/contactus.html
/gallery.html
/services.html
/-.html
/faq.html


Какво е ин-витрото?

   Оплождането ин-витро (IVF) представлява вземането на зрели яйцеклетки от жената, оплождането им от сперматозоиди в специална петриева паничка в лабораторни условия и трансферирането на получените ембриони обратно в матката на жената до 5 дни след оплождането. Тази процедура е избор на лечение при пациентки с увредени, запушени или липсващи маточни тръби. Освен това се прилага и при случаи на стерилитет с неизяснен произход, ендометриоза, тазово-възпалителна болест, ранно намаляване на яйчнико-вия резерв и свързан с тях инфертилитет, различни имунологични фактори, нарушения в овулацията и леки до умерени форми при мъжки фактор на безплодие.

  Около 25-35% от жените, които опитват ин-витро оплождане, забременяват, или по-точно – вероятността за успех на програмата варира поради фактори като: възраст на жената, причина за инфертилитета и опита на екипа в IVF програмата.

    Процедурата ин-витро може да доведе до физическо и емоционално напрежение, но стресът и безпокойството могат да бъдат значително намалени, особено ако пациентите са добре информирани за самата процедура.

 

Оплождането ин-витро включва следните стъпки:

- Предварителна подготовка

   Продължителността на този период е различна за всяка двойка. Извърш-ват се редица изследвания, които да докажат стерилитета и невъзможността на жената да забременее по естествен път. Факторът може да бъде както женски, така и мъжки – и в това няма нищо неудобно или срамно. Част от изследванията са тясно свързани с менструалния цикъл на жената и се правят в определени дни от нейния цикъл – изследване на хормони, цветна снимка, лапароскопия и др. Когато най-сетне се пристъпи към процедурата ин-витро, предстои още един месец, т. нар. „подготвителен”, в който се пият лекарства за „регулиране” на цикъла.

 

- Стимулация на яйчниците

   Лекарят обсъжда с пациентите кой протокол за стимулация е най-подходящ, т. е. какъв набор от лекарства е най-подходящ за стимулиране на яйчниците, с цел формирането и растежа на оптимален брой яйцеклетки – лекуващият лекар ще следи този процес чрез ултразвукови прегледи и кръвни тестове за изследване на хормоните. Пациентките получават медикаменти, които: 1) стимулират яйчниците, с цел образуване на по-голям брой яйцеклетки; 2) възпрепятстват преждевременното узряване и отделя-не на яйцеклетки от яйчниците по време на IVF стимулацията. Инжекциите се прилагат или подкожно (в областта на пъпа), или мускулно (в областта на седалището). Лекуващият лекар определя най-подходящата за пациента доза и го информира за възможните рискове, страничните ефекти, както и за ползата от тези лекарствени средства. Внимание: никога не бива да сравнявате вашия протокол на лечение с този на друга пациентка при същия специалист. Всеки организъм реагира различно на прилагана една и съща стимулация. Субективни фактори, които влияят на тази реакция, са възрастта на жената, наличие или липса на хормонален дисбаланс, история на стерилитета и др. И не на последно място: хиперстимулацията (т. е. формирането и извличането на прекалено голям брой яйцеклетки – повече от 15 бр. за цикъл) също носи своите странични ефекти и редовните ултразвукови прегледи показват на специалиста дали да не намали вашата доза медикаменти, докато при друга пациентка те да останат в същите количества или дори да бъдат завишени!

 

- Аспириране на яйцеклетките. Инсеминиране и оплождане

   Фоликуларната пункция (т. нар. изваждане на узрелите яйцеклетки) се извършва под въздействие на обезболяващи медикаменти – местна или пълна упойка. Процедурата обикновено продължава 15-20 минути. Фоликулите, които са пълни с течност, се изтеглят един по един в епруветки. По-късно, под микроскоп тази течност се изтегля, улавя се яйцеклетката и се премества в инкубатор, където условията са близки до тези в женския организъм.

   След фоликуларната пункция пациентките остават около 2 часа в стаята за възстановяване. Манипулацията е амбулаторна, напълно безболезнена и не налага болничен престой.

   В деня на фоликуларната пункция партньорът отделя семенна течност, необходима за оплождане на яйцеклетките. Препоръчително е полово въздържание между 3-5 дни. Семенната течност се подлага на специална обработка и след пункцията яйцеклетките се инсеминират. През следващите 72 часа ембриологът следи развитието им, за да отдели годните за трансфер и/или съхранение чрез замразяване.

 

А какво е ИКСИ?

   ИКСИ също е метод за ин-витро оплождане. Разликата е единствено в работата на ембриолога. При обикновеното ин-витро заделените качествени сперматозоиди се поставят в хранителната среда около яйцеклетката, така че да могат сами да я оплодят. Ако обаче от направените предварителни изследвания и дадения в същия ден материал от мъжа се вижда, че сперматозоидите са в недостатъчно количество, с помощта на микроигла се захваща само един от тях, който „ръчно” се вкарва вътре в яйцеклетката, т.е. яйцеклетката се опложда под мощен микроскоп и под зоркия поглед на ембриолога.

 

- Трансфер на оплодените яйцеклетки (ембриотрансфер)

   Международната практика показва, че най-благоприятният срок за разви-тие на оплодени яйцеклетки – наречени вече ембриони – преди да бъдат „върнати” обратно в матката на жената, е 70-72 часа. Затова и ние правим трансфера на третия ден след пункцията. Обикновено се трансферират 1-4 ембриона, в зависимост от тяхното качество, причината за безплодието и възрастта на пациентката. Процедурата отново е безболезнена, не изисква упойка, протича като обикновен гинекологичен преглед и след „прехвърля-нето” на ембрионите препоръчваме жената да остане в легнало положение още около 2 часа. След това пациентката се прибира у дома и следва да спазва по-лек ежедневен режим през следващите 3 седмици.

  На 17-ия ден от трансфера се прави тест за бременност и ако е положителен, на 21-ия ден се прави преглед с ултразвук за потвърждаване на бременността.

 

   За съжаление, шири се мнението, че процедурата ин-витро винаги може да помогне. В медицината обаче не съществува универсално хапче. Ин-витрото не е отговорът за всяко безплодие, но това много често то е най-краткият път към успеха. То се налага, защото е много бърза процедура, при която в рамките на 15-20 дни жената знае дали е бременна или не.

 

Ако първият опит е неуспешен, кога да бъде вторият опит за ин-витро?

   Нашият искрен съвет е: направете първия опит и после ще говорим по-нататък. Разбира се, ако, за съжаление, не сте успели от първия път, най-важното е да се отърсите емоционално от всичко преживяно по времето на първия опит! Хубаво е да дадете време на тялото си да се възстанови, за да може със свежи сили да тръгнете към втората процедура. Истина е, че пациентките, които за втори път минават по същия този път са вече далеч по-спокойни и уверени – защото знаят какво ги очаква и не се безпокоят как минава стимулацията или процедурите по-нататък. Ако имате останали замразени ембриони, ви съветваме да изчакате 3-5 месеца, преди да предприемете следващия опит; ако се налага отново да минете през яйчниковата стимулация, най-добре е да изчакате поне 9-12 месеца.